Какво представлява пасивната къща?Пасивна къща (passive house) e, най-общо казано, къща, която не се нуждае от отопление, тъй като е толкова добре изолирана, че е достатъчна топлината от домашните електроуреди, за да се поддържа комфортна температура през зимата. (Консумациия под15kw/m2/год ) В продължение на десет години (2000 – 2010г.) научните институти от отрасъла решаваха специфичните задачи на перфектната термоизолация. При сегашните цени на енергията и нивото на строителния бранш, вече е възможно и изгодно да се строи по този начин.
Днес е по-коректно да говорим за пасивни сгради, тъй като идеята е еволюирала от изолирането на малка „пасивна” къща до изолирането на цели „пасивни” сгради - обществени, административни и индустриални. Цените на отоплението са навсякъде еднакви, а по-големите сгради се изолират по-лесно, тъй като имат по-малка околна повърхнина за единица площ. Пасивните сгради (консумация под 15 kw / м2 / година) са следващото стъпало в еволюцията на нискоенергийните сгради. Много сгради, които са строени като нискоенергийни, с малки подобрения стават пасивни, а пасивните, които не постигат необходимите параметри остават в клас „нискоенергийни”. Качествената разлика между двата класа сгради е в необходимостта на системата за отопление: при пасивните къщи не е необходимо да се изгражда такава, тя се замества от високоефективна система за вентилация. Въпреки че наименованието „пасивни сгради” е по-коректно, по-долу използваме по-популярното „пасивна къща”.
Най-сериозен проблем при пасивните къщи остават дограмите. Дори когато се използват изключително качествени дограми, все пак на тях се дължат почти половината от енергийните загуби в къщата. Разликата в цената между дограми за нискоенергийна и за пасивна къща е почти двойна. Откъде идва съществената разлика в цената:
· Използват се по-големи профили, в които е възможно да се вгради по-дебел (троен (три стъкла) или четворен (четири стъкла)) стъклопакет. Профилите са както по широки (размер в посока вън-вътре), така и по-високи, (с цел да прикрият периферната зона на стъклопакета , където стъклата контактуват едно с друго чрез дистанционера). По-високата каса позволява съществена част от нея да бъде скрита от изолация.
· За остъкляване се използват дебели (40-60 мм) стъклопакети, газонапълнени, двукамерни (три стъкла) или трикамерни (четири стъкла). Две от стъклата са с нискоемисионни покрития. Желателно е използването на специални дистанционери.
· Обковът трябва да осигурява носенето на тежкия (30-40 кг/м2) стъклопакет, плюс стабилно притискане на крилото към касата. Това изискване е решаващо за резултатите при провеждането на тестовете за въздухонепроницаемост.
· Монтажът включва множество допълнителни изолации във връзката дограма-стена. Всички архитектурни детайли трябва прецизно да се разработят, така че да се избягват термомостове. Специалните уплътнения спират преминаването на въздух (но не и на водни пари) в зоната между дограмата и стената.
Отпадането на системата за отопление (с всичките и котли, радиатори, тръбни разводки и т.н.) компенсира чувствително по-високите цени на дограмите. В крайна сметка цената на грубия строеж се повишава незначително, остава ежемесечното удоволствие от липса на сметки за отопление. Важно е да знаем че това, вече е възможно. И разбира се – да „знаем как”.
